Песен на Ники Ангелов и Петър Канев през есента на 1992 година - последната песен от т. нар. наш албум "Пената на дните"... Дуото ни се наричаше ПЕНА, от Пешо Канев и Ники Ангелов. После през 1994 г. същият този Ники свиреше на баса в ученическата група на Цецо, който сега е от Анимационарите - Икстлан. И направиха тази наша песен в нов дарк уейв аранжимент. А това тук е оригиналът от 1992 г. Ники пее и е на баса и синтезатора - на китарата е един Митко, който не помня каква му беше фамилията. Аз държа ритъма на синтезатор - с клавиши и припявам речитативи. Музиката е на Ники, текстът е мой - но фактически правихме песента и аранжимента заедно - промени се и музиката и текста, за да си напаснат - в процеса. Миксирахме каналите с някакъв допотопен моно пулт. Синтезаторът е старият на група Класъ - май на Момчил - Ники специално го взе назаем от тях (значи Kawai K1). Записахме песента на аудиокасета като специален подарък за рождения ден на Любомира Парижкова - много добра приятелка. Снимката е от есента на 1992 г., на ул. Будапеща в София.
