АРХИВ · 1991
25 август 2026 г.
ЛИТАВРА: Раждането на новата интертекстуалност
Алманах за литературен авангард
Година1991, София
СъставителкиРадост Николаева, Наталия Андреева
РедакториБоян Биолчев, Бианка Пашкова
КорицаБорис Десподов
ИздателДом на литературата и изкуствата за деца и юноши
Тираж500
Цена3 лв.
Автори45
Носителсканиран екземпляр, 83 разтвора
ДостоверностA — от съставителката
Всичко е експеримент.Девизът на алманаха
Когато през 1991 година литературният алманах „ЛИТАВРА“ (ЛИТературен АВангарден РАкурс) се появи в културния живот, мисията му беше колкото претенциозна, толкова и романтична – да се противопостави на антиестетическите процеси, изпълнявали дотогава охранителна и умъртвителна роля. Тогава – спомняме си, може би – политическото време беше бурно, а политическата метеорология предвещаваше Голямата Промяна. Днес общественият небосклон е спокоен, а Голямата Промяна се е превърнала в призрак. „Езикът на бъдещето“ напусна обществено-политическия дискурс и се засели там, където е естественото му битие – в литературата.
В онези първи дни интенцията на „ЛИТАВРА“ беше да даде радостна публичност на нонконформисткото изкуство, да преформулира течението на литературното време под девиза: Всичко е експеримент.
Голяма част от авторите, поместили текстовете си в алманаха, вероятно може би никога няма да бъдат автори за т.нар. широка публика. Но в края на краищата истинската им мисъл е именно в това – да подпалват краищата на литературната „черга“. С надеждата, че – както неведнъж е ставало – от този огън ще се роди новата символика, новият език и новата метафизика на Литературното слово.
Съчетал по един безпрецедентен начин проза (или нещо като проза!), поезия, критика и културология, алманахът осъществи магията на интертекстуалността. Така че към „ЛИТАВРА“ дори е трудно да се приложи понятието за литературен сборник в смисъл на трибуна на литературни текстове и жанрове. Концептуалната основа на подредбата им е подчинена на един тийнейджърски възглед, че около естетическата игра се крепи съдбата на света…
„ЛИТАВРА“ беше прощъпалникът. После се явиха Другите. По-късно и с усилията главно на неговите автори се родиха центровете на Новата словесност – „Ах, Мария“ и „Литературен вестник“. И ако авангардът в литературата ни вече има своята легитимност, то в основата ѝ стои и малкият сборник за литературен авангард „ЛИТАВРА“.
Бел. ред. По-късно „ЛИТАВРА“ стана име на издателска къща, собственост на една от съставителките на алманаха – Радост Николаева. ИК „Литавра“ издава дълги години дебютна поезия и проза, а през 1997 г. стартира и издаването на националното младежко литературно списание „Кръг“, за което също е в сила девизът: Всичко е експеримент.
Целият алманах, страница по страница
182 кадъра · прелисти
1–82Алманах за литературен авангард - "Литавра" 1991 г.Радост Николаева
Разговор с Радост Николаева
Тридесет и пет години след броя потърсихме една от двете съставителки. Въпросите са на DWR и не всички са удобни. Отговорите са нейни — публикуваме ги цели, без съкращения. Там, където отговорът минава покрай въпроса, оставяме и това.
Раждането и механиката
В.Кой чий беше? На титула сте двете с Наталия Андреева, редактори са Боян Биолчев и Бианка Пашкова. Кой какво реално правеше — кой събираше текстовете, кой се разправяше с печатницата, кой каза последното „влиза / не влиза“?
О.Литературният алманах „ЛитАвРа“ (Литературен Авангарден Ракурс) е български експериментален алманах за авангардна литература, създаден през 1991 г. в София от две поетеси – аз, Радост Николаева и Наталия Андреева. Двете се запознават на границата на 80-те и 90-те години, когато се включват в „Литературно-художествен кръг 39“ – независима авангардна и алтернативна писателска организация, създадена в България през май 1987 година в края на тоталитарния режим като противовес на официозните структури на Съюза на българските писатели (СБП). Сред основните инициатори и основатели на кръга са такива изтъкнати творци и дисиденти като Блага Димитрова, Радой Ралин, Едвин Сугарев и Владимир Левчев. Заради активната си позиция и дисидентски възгледи редица членове на кръга (като Блага Димитрова) попадат под ударите на властта и им е забранено да публикуват свои произведения в периода между 1987 и 1989 година.
О.Идеите на Кръг 39 за независима и авангардна литература и литературна среда до голяма степен са вдъхновение за замисъла, концепцията и осъществяването на алманах „ЛИТАВРА“ от мен, Радост Николаева и Наталия Андреева.
В.„Експериментален брой“ — експеримент пред кого? Думата на титула е странна за независимо издание. Пред кого се оправдавахте с нея — пред издателя, пред себе си, пред цензурата по инерция? И планираше ли се брой 2 — докъде стигна, ако да, и защо умря?
О.„ЛИТАВРА“ е експериментален литературен сборник (самиздатски тип) от първите години след края на тоталитарния режим в България (1990-1991), в който се съчетават поезия, проза, литературна критика и културология с акцент върху интертекстуалността и авангарда. Заглавието му – освен че е абревиатура от конкретни послания – препраща към старинния и провокативен ударен музикален инструмент литавра от късната елинска епоха с меден котел във формата на полусфера и опъната отгоре кожа, който издава звук с определена височина, но се използва и в симфоничен оркестър, където музикантите могат да свирят с палки на две или повече литаври, за да зададат ритъм и да подсилят силата на звука. „ЛитАвРа“ (Литературен Авангарден Ракурс) е такъв своеобразен „ударен литературен“ провокатор, създаден под девиза: „Всичко е експеримент“. След експерименталния брой аз, Радост Н. създадох издателство със същото име, което през 1997 г. започна да издава и националното младежко литературно списание „Кръг“ под същия девиз „Всичко е експеримент“.
В.Защо Дом на литературата и изкуствата ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ? Авангарден алманах с „penis erektus“ на Фърлингети (стр. 58) излиза през детско издателство. Как мина това — кой го подписа, знаеше ли какво подписва, имаше ли последствия?
О.Алманах „ЛитАвРа“ е издаден в ограничен тираж с подкрепата на издателския център на Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши в София, с директор Боян Биолчев и редактор на книгите Бианка Пашкова. Алманахът днес е библиографска рядкост.
В.Печатът върху корицата — „независимо творческо обединение ЛИТАВРА“. Обединение от кого? Имаше ли то живот извън тази книжка — сбирки, четения, устав, или беше печат, измислен за да има кой да издаде броя?
О.Въпросът ви е продиктуван по-скоро от традиционен опит на конкретни сегменти на обществото с ясен хоризонт на действие спрямо господстваща идеология, което е характерно по-скоро за стандартите на тоталитарното мислене. Но ние говорим за съвсем нов опит, говорим за 90-те години на XX век, когато авангардната литература в България преживява радикален прелом, обусловен от падането на тоталитарния режим и навлизането в епохата на постмодернизма – период на естетически хаос, пълна свобода и институционален разпад.
О.Авангардът на 90-те години се вълнува от езикови игри, пародия, ирония и интертекстуалност. Литературата спира да бъде „сериозна“ и се превръща в пространство за експерименти. Поставя се край на традиционализмите с появата на нови събирателни съществителни от рода на прогрес, революция, свобода, справедливост и пр. Започва преход от държавно контролиран соцреализъм към пълна творческа свобода, пазарен шок и разпадане на старите писателски йерархии. Официалното отпадане на идеологическия контрол отприщва вълна от експериментални текстове и теми табу. Появява се истински независим печат, раждат се алтернативни трибуни като алманах „Литавра“ (прощъпулникът), „Литературен вестник“ и списание „Ах, Мария“, които умишлено търсят провокация и екстравагантност.
В.Тираж 500, цена 3 лв., 1991 — годината на купоните и инфлацията. Кой плати печата? Върнаха ли се парите? Къде физически се продаваше — и къде отидоха петстотинте бройки, защото днес книжката на практика не се намира?
О.Да, алманахът днес е библиографска рядкост. През 90-те години се разпада държавната система на книгоиздаване и казионните писателски съюзи. Това ражда вълна от независими, частни и самоиздателски (самиздат) инициативи (като алманах „Литавра“). Вълната от разпространение на алманаха премина през стандартни и нестандартни модели на книгоразпространение за доста кратък период, вкл. и със съучастието на авторите. Индикатор за смисъла на издадения алманах въобще не е стремеж за възвръщане на инвестицията в друг вид, освен като концептуален вдъхновител за нов статус на литературната „игра“ и как тя влияе върху съдбата на обществото и света…
В.Уводът обещава да „съблазни литераторите“, а вътре има Айнщайн, Лобачевски, ботулинов бацил и „Въведение в бейсик“. Геометрията и науката текат през целия брой — Илков, Кисиленко, Арнаудов. Съзнателна редакторска линия ли беше това, или така се случи? Чия беше идеята науката да е език на авангарда?
О.Не, науката не е „език на авангарда“. През 90-те се случва друго – литературата спира да бъде „сериозна“ и се превръща в пространство за експерименти. Преплитат се култури – „високата“ и „ежедневната“ и авторите умишлено смесват философски концепции с елементи от ежедневието, поп културата и градския жаргон. Авангардът на 90-те години се вълнува от езикови игри, пародия, ирония и интертекстуалност. На сцената устремно навлиза нова генерация от млади автори и критици (родени предимно през 60-те и 70-те години), чието творчество е силно повлияно от западната хуманитаристика и философията на деконструкцията.
8383Алманах за литературен авангард - "Литавра" 1991 г.Радост Николаева
В.Димитър Воев е на стр. 96 — между Йордан Захариев в черна рамка и дадаистите. Как стигнаха текстовете му до вас? Знаехте ли тогава кой е той в музикалния ъндърграунд — или беше просто още един млад автор? Виждахте ли връзка между литературния и музикалния подземен свят, или бяха два отделни свята, които вие събрахте, без да искате?
О.Познавах Димитър Воев, за мен той беше най-чувствителната връзка между музикалния ъндърграунд и господстващите дефиниции за литературен език. Езикът от текстовете на неговите песни сякаш идваше от непревзети от литературата територии – все едно от някакви предлитературни и следлитературни полета. Неслучайно при поканата, която му отправих, да ми даде свои стихове за публикация в алманаха, той ми отвърна с усмивка, че „не пише стихове“. Но все пак написа нещо красиво и кратко, по-скоро като приятелски жест. Това обаче се оказа достатъчна провокация за мен да събера по-късно негови текстове в книга със стихове „Поздрави от мен боговете“, след като напусна този свят на 27 години на 5 септември 1992 г. Работих над ръкописите му повече от година и първото издание на книгата се появи през 1995 г.
8484Алманах за литературен авангард - "Литавра" 1991 г.Радост Николаева
В.Йордан Захариев е в черна рамка (стр. 50). Кой беше той, кога и как си отиде, и какво значеше за вас да го сложите в броя посмъртно?
О.Йордан Захариев е талантлив бургаски поет, известен като „Жълтият рис“, починал през 1989 г. Автор е само на 20 стихотворения, без издадена стихосбирка. През 1991 г. в сп. „Хермес“, книжка 1, са публикувани всичките 20 негови стихотворения, осигурени от Наталия Андреева, която също е родена в Бургас, а по-късно с подкрепа на поетичните кръгове от града 20-те стихотворения излизат в стихосбирка от 47 страници „Попътна безнадеждност“ (1996).
В.Финалът е канонът: Манифест Дада, Цара, писмото на Маяковски. Защо един брой, който твърди, че „у нас всички подобни процеси бяха насилствено прекъснати след 9.IX.1944“, завършва с преводи на чуждия авангард, а не с още българи? Легитимация ли беше това, учебник ли, или признание, че свое още няма достатъчно?
О.Литературният авангард от 90-те беше силно обвързан с политическата промяна и уличните протести, с нуждата от собствени манифести за промяна, а също и от собствени модели за присъствие в процесите на „глобализация“. Литературата се изнасяше извън залите — правеха се публични четения на площади, пърформанси и хепънинги, които целят да шокират традиционната публика, вкл. с препратки към уникални исторически модели на „чуждия авангард“ (по-скоро „западния авангард“). Такива бяха характеристиките на времето.
О.От началото на 90-те темата за „глобализацията“ отчетливо присъства в дебатите за модерността и постмодерността в социалната и културната теория, в социалните и културните дебати, както и в създаването на нови литературни модели, което всъщност е част от протичащите социални трансформации. Концепцията на алманах „ЛИТАВРА“ и авторските творби в него са илюстрация на случващите се социални трансформации.
В.Бел. а. на стр. 95: „В разказа са използвани цели изречения от критически статии на Милко Стоянов, Александър Йорданов и Алди Василева. Авторът се извинява, че не е поискал тяхното разрешение.“ Истински ли са тези критици и статии? Имаше ли реакция? Това беше ли най-острата провокация в броя — и мина ли незабелязана?
О.Това е провокативна самоиронична авторска бележка, еманципирано отношение към собствения текст извън традиционното тълкуване на това „що е цитат“. В случая не е важно дали цитатите са измислени и истински ли са имената на цитираните лица (единствено Александър Йорданов е реално име, но цитатът не е от него, а самият той е част от новия литературен дискурс.) Важно в случая е демократизирането на понятията.
В.Корицата на Борис Десподов — колаж от разкъсани вестници на френски, италиански, руски, с „ИКОНОГРАФЪ“ отстрани. Какво имаше в главата му (и вашата) — и оцеля ли оригиналът на колажа?
О.През 1991-ва днешният известен филмов продуцент и режисьор Борис Десподов беше 18-годишен студент и от моя гледна точка беше млад талант с огромен потенциал да променя обществата чрез изкуство. Визуалната му концепция за корици на алманаха наистина се оказа достатъчно нееднозначна, разтоварваща и едновременно с това натоварваща въображението с нови модели за това какво е интелектуална история, какво е литературна история, състояща се сякаш от чисти, лишени от плът единици, функциониращи в рамките на някаква по-голяма културна цялост, от която – иронично или не – не е изключен и иконографският канон.
Съдбата и връщането
В.Кой от авторите ви изненада после най-много — с това какво стана от него, или с това, че изчезна безследно? Има ли автор в броя, за когото днес никой освен вас не помни нищо?
О.Всеки от публикуваните 45 автори има различна съдба. Някои от тях вече не са между нас, както се случи с моите близки приятели поетите Борис Роканов и Георги Рупчев. Няма ги вече Владимир Свинтила, Ивайло Дичев и Енчо Мутафов. Но младите по онова време Александър Кьосев и Албена Хранова вече са професори и видни български изследователи на литературата с активно присъствие в гражданските политики срещу автокрацията и упадъка на демокрацията.
О.Сред авторите на изследователски текстове в алманаха са такива необикновени личности като проф. Михаил Неделчев и младият тогава Иван Кръстев, който днес е известен политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Със свои текстове присъстват и творци с активен принос към постмодерното развитие на литературата днес, като Едвин Сугарев, Ани Илков, Румен Леонидов и др.
О.Има и автори, които през 1991-ва бяха студенти и са продължили пътя си в света на философията, журналистиката и новите технологии, като Добринка Корчева – поетеса, преводачка и журналистка, Милена Симеонова, която днес се занимава с анимация и видеомонтаж, а през 2020 г. излезе комикс книгата ѝ „All My Lives. Всички мои животи“. Има и автори като 33-годишния тогава Илко Славчев, ландшафтен архитект, който днес е активен планинар, изкачил върховете на 39-те български планини. В алманаха той участва с 2 стихотворения, а днес вече е автор на 7 книги със стихове. В „ЛИТАВРА“ със свой текст присъства и 33-годишният тогава писател и бъдещ министър на околната среда и водите в 3 правителства Юлиян Попов.
В.Държали ли сте книжката в ръце през последните години? Какво изпитахте, когато научихте, че екземпляр от нея се продава за 22 евро и че някой я е издирил, купил и сканирал страница по страница — 35 години по-късно?
О.Преди две години държах и представих един-единствения брой, с който разполагах, пред студенти на проф. Светлана Стойчева от специалност Драматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, защото алманахът „ЛИТАВРА“ е влязъл в нейната учебна програма по теория и история на литературата. От благодарност към проф. Стойчева ѝ подарих този единствен екземпляр. Благодарна съм и на музиканта Ивайло Демидов, който издири, купи и сканира страница по страница – 35 години по-късно – още един-единствен брой на алманаха, за да го съхрани в дигитален вид за литературната история.
В.Ако тази дигитална версия остане единствената следа от „Литавра“ след още 30 години — какво искате да пише до нея? Едно изречение, с вашите думи, което да стои завинаги в архивната карта.
О.В моето стихотворение „Ода за немирствата“, публикувано в „ЛИТАВРА“, аз си го казах. Или ще кажа по-ясно с думите на философа и социолог Херберт Маркузе: „Истината на изкуството се крие в неговата сила да разбие монопола на установената реалност, за да дефинира какво е реално“.
Никога не знам далече ли съм или съм се приближила още, вдън земя ли съм или съм вдън звезда.Радост Николаева, „Ода за немирствата“ — в „Литавра“, 1991
Как стигна до нас. Единственият брой, с който разполагаше Радост Николаева, е подарен преди две години на проф. Светлана Стойчева в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където алманахът е част от учебната програма. Екземплярът, който виждате тук, е издирен, купен и сканиран разтвор по разтвор — 83 кадъра, тридесет и пет години след броя. Достоверност A: сведенията за изданието са потвърдени от съставителката.