The Scroletics свирят пънк в Русе от 1993 година — макар една следа да подсказва, че началото е по-рано. За три десетилетия групата няма нито един запис в дискографските бази. През 2010 г. се описва с една дума: Unsigned. Всичките ѝ издания са самиздат.
Следата ѝ е сглобена от чужди архиви. Концертът в София на 30 септември 2002 г. е известен само защото го е записала съседна група. Датата на завръщането след паузата се извежда от деня, в който групата си прави профил — 7 октомври 2009 г. През лятото на 2014 г. американско пътеписно предаване заснема репетиция в Русе; вероятно самите музиканти не знаят, че съществува.
През февруари 2010 г. софийска група им пише, че не е знаела дали още съществуват. Профилът им събира 75 приятели за десет месеца. Това е мярката на недокументираността — не липса на музика, а липса на записана памет за нея.
The Scroletics свирят пънк в Русе от 1993 година. За три десетилетия групата няма нито един запис в дискографските бази — нито Discogs, нито MusicBrainz. През 2010 г. се описва с една дума: Unsigned. Всичките ѝ издания са самиздат: касета или CD-R, без лейбъл, без каталожен номер, с тираж, който никой не е записал.
Следата ѝ е сглобена от чужди архиви. Концертът в София на 30 септември 2002 г. е известен само защото го е записала съседната група, която е свирила същата вечер. Датата на завръщането след паузата се извежда от деня, в който групата си прави профил в мрежата. А най-добре документираното нещо за нея е заснето от американско пътеписно предаване, което минава през Русе през 2014 г.
ИСТОРИЯ
Групата се появява в Русе през 1993 г. и за десет години издава четири албума и един сингъл — всичките без лейбъл. „For Children“ е първият; „Women Against Feminism“ излиза през 1997 г. и е единственият, който не е стигнал до нас. „Suicide Lights“ от 2001 г. е с шест песни — по дължина по-скоро EP. „Lucky Strickes Back“ затваря периода.
От целите десет години е документирано едно-единствено събитие: концерт в София на 30 септември 2002 г. в клуб О!Шипка, заедно с „Шадълбокс“. И той е известен не защото някой е писал за The Scroletics, а защото съседната група си е водила архив на свирките.
Оригиналните обложки на касетите обаче не съществуват никъде в мрежата — търсени, ненамерени.
Групата спира да свири през 2003 г. и се събира отново шест години по-късно. Според ampsonair причината е, че вокалистът заминава да работи на кораби, а барабанистът се мести в САЩ.
Завръщането е по инициатива на вокалиста. Точната дата не е обявявана никъде — извежда се косвено: профилът на групата в мрежата е създаден на 7 октомври 2009 г. Това е най-ранната твърда дата за възобновената дейност.
MYSPACE · 11.08.2010
На 13 февруари 2010 г. идва покана за концерт в клуб Legacy заедно с Grayscale и „Нормално“. Последното влизане в профила е от 5 август 2010 г. — тоест към деня на архивната снимка групата е жива и активна онлайн.
Профилът събира 75 приятели и 2521 прегледа за десет месеца. За група със 17 години зад гърба това е мярката на недокументираността — не липса на музика, а липса на записана памет за нея.
През лятото на 2014 г. екип на американското пътеписно предаване Raw Travel минава през Русе и снима групата на репетиция. Материалът влиза в епизод 209 — „Bulgaria & the Black Sea“.
Това е най-добре документираното нещо за The Scroletics изобщо: известни са авторът, датата и обстоятелствата. Всичко останало в този профил е сглобено от следи; тук има име и дата.
Според автора песента, която снима, е вдъхновена от малката дъщеря на вокалиста. Вероятно самите музиканти не знаят, че този запис съществува.
На 14 септември 2019 г. The Scroletics свирят на Грийн рок фест в Русе, единайсето издание, втори ден, площад „Свобода“. Това е последното събитие, потвърдено от независим източник.
Свирили са и на крепостта „Сексагинта Приста“ заедно с Artificial Comet и „Глоба“ от Шумен — точната дата не е известна. Появяват се и на Ruse Summer Festival в център „Елиас Канети“.
През март 2024 г. свирят в Mixtape 5 в София и изпълняват „Punk Rock Song“ — песен, която не съществува в нито един от албумите, които имаме.
СЪСТАВ
| ПРЯКОР | РОЛЯ | ПЕРИОД |
|---|---|---|
| Snox — Г. Върбанов | вокал | 1993–2003 · 2009– |
| Върбин — „Свако Върбан“ | бас | 1993–2003 · 2009– |
| Bero | китара | до 2003 |
| Емил | китара | до 2003 |
| Стефо | барабани | до 2003 |
| двама неназовани | — | 2009– |
Вокалистът и басистът са в групата през целия документиран период. Според ampsonair двамата са братя. Фамилията на вокалиста идва от собствения му канал — източник от първа ръка. За останалите работим с прякорите: реалните им имена съществуват само на слаби източници и не се публикуват, докато не излязат в музикален контекст.
ИЗДАНИЯ
| РЕЛИЙЗ | ГОДИНА | ЛЕЙБЪЛ | НОСИТЕЛ | ТИРАЖ |
|---|---|---|---|---|
| For Children | 1994 според ampsonair | няма | касета / CD-R | неизв. |
| Women Against Feminism | 1997 | няма | неизв. | неизв. |
| Suicide Lights | 2001 | няма | неизв. | неизв. |
| Lucky Strickes Back | 2002 | няма | неизв. | неизв. |
| Singles for Singles | 2003 | няма | сингъл | неизв. |
СЦЕНАТА НАОКОЛО
Русенската сцена е отделна от софийската — регионалните сцени в България работят като отделни светове, със свои клубове, свои фестивали и почти без пресичане. Съвременници и съседи: SPOT (по-рано Counterfit), Artificial Comet, „Глоба“ от Шумен, Paperbax.
През 2007 г. музиканти от The Scroletics и Paperbax сглобяват страничен проект — Tearaways.
Странното е, че най-добре документираният материал за групата е чуждестранен. В приятелския ѝ кръг от 2010 г. стоят групи от САЩ, Германия и Япония; в коментарите се появява американски лейбъл. Как името стига дотам преди 2010 г. остава неизяснено.
КАКВО ОЩЕ ТЪРСИМ
- Съществувал ли е „Women Against Feminism“ като физическа касета и в колко бройкиОтговорът е у групата или в нечия колекция
- Кое русенско радио е излъчвало класацията, в която две от песните стигат първите местаРадиоархиви
- Как името стига до американски лейбъл преди 2010 г.Лейбълът
- Защо „Punk Rock Song“ я свирят на живо, но я няма в албумаГрупата
- Къде се е намирал клуб LegacyСофийската сцена от 2010 г.
Ако знаеш нещо от този списък — пиши ни. Архивът се пълни от хора, не от бази данни.