• 1981, края — първото му участие като диджей е с грамофон и магнетофон, в Боянова махала във Видин. По-късно Радио Видин ще го нарече един от основателите на професията диджей в града. В интервю за Vesti.bg (около 2017 г.) Ники носи плочата, с която е започнал първия си гиг: „Santa Maria“ на унгарската Neoton Família, „огромен хит в ония соц времена“. Групата е свирила и във Видин, в спортната зала.
• ~1981/82 — още ученик, отговаря писмено на обявата на Краси Русинов, водещ на дискотеката „Диско Експрес“ в Младежкия дом във Видин, който търси помощници. Ники е единственият, който се обажда. За седмици става негов втори помощник: пише рубриките, пуска музиката, замества го.
• 1982–1987 — трети награди на прегледите на дисководещите в Толбухин (1982) и Ямбол (1983), втори във Видин (1986 и 1987).
• 1985 — по време на казармата пише десетки писма до „Диско Експрес“. В едно от тях, от 27 май, описва идеи за дискотеката, които по-късно се появяват другаде: песни върху плейбек, които публиката сама изпълнява; водещ в дует с анимиран персонаж; компютър в дискотеката. Писмото е запазено в архива на „Диско Експрес“ и Васил Громков го публикува в книгата си „Аз бях DJ“. За себе си Ники пише там: „Вря и кипя от идеи“.
• 1986–1987 — води дискотеки във Видин: „Венециански склад“, „Кристал“, „Телеграфа“.
• 1988 — временно оставя пулта. Пише за музика в местния вестник „Контакти“ и три месеца записва касетно музикално предаване, което звучи по радиоточките на видинските предприятия. През юни е сред организаторите на първата национална „Панорама“ на младите групи във Видин. Голямата награда печели „Контрол“, свирят и „Клас“ и „Нова генерация“.
• 1989, юни — на II поп и рок панорама във Видин интервюира Воев за пиратското си радиопредаване. „Нова генерация“ печели първа награда. Интервюто излиза и в местен вестник.

1

• 1990 — касетното му музикално предаване се казва „Музикален Експрес“ и звучи по радиоточките на видинските предприятия. Пише за младежката притурка „Контакти“. През април отразява като журналист DJ конкурс във Велико Търново. Там се сближава с Мартин Захариев и Милко Стоянов от „Ритъм“ и оттам започва пътят му към София. През юни озвучава голям митинг на централния площад във Видин, пред над 4000 души. Открива с „The Final Countdown“ и площадът запява. Громков го нарича най-мащабното парти в кариерата му.
• ~1990–91 — пише рецензия на „Завинаги“ за сп. „Ритъм“. Редакторът сваля оценката му от 5 на 4.

• 1991–92, зимата — диджей в „Чикаго“, по неговите думи „най-популярната дискотека в София“. Сам разказва как около един след полунощ, когато залата вече е „обезумяла“, пуска „James Brown Is Dead“ на L.A. Style като „перфектния дразнител“. Половината публика побеснява, другата сяда недоволна, а някои тръгват към кабината на диджея, „за бой или добър бакшиш“. За него това е „първото истинско техно, което сме пускали“, макар тогава да му казват рейв. (Блогът му, 11.05.2009.)
• 1991 — установява се в София. Записва „продуцентство“ в НБУ и е коректор в седмичника „Ритъм“. До края на годината пуска в дискотеките „Сириус“ и „Чикаго“ и е сред основателите на Националния DJ Dance Chart на „Ритъм“.
• 1992, пролет — организира в София курс за диджеи. Завършват го 28 души, а той преподава „История на музиката“.
• 1992 — става „менажер от дистанция“ на Васко Громков. Дипломната му работа в НБУ е за издаването на първия български рап албум. На 5 септември урежда Громков да участва в концерта пред НДК, който е под патронажа на „Ритъм“.
• ~1991–94 — диджей в „Рива саунд“, по думите на Громков „един от най-оборотните“, а после и PR на компанията. Опитва да убеди Румен Бончев да издаде „Отвъд смъртта“ на „Нова генерация“, без успех.
• 1992, 1 ноември — от първия ден е в радио „Експрес“ като музикален редактор, заедно с Ясен Петров и Атанас Караиванов. Поканен е от Ана-Мария Тонкова.
• 1993 — съводещ на „Търсете Сънчо“ с Караиванов. В края на годината договорът му не е подновен. Същата година е музикален продуцент на четвъртата касета на Боби Ай и лектор в курса за диджеи на Краси Русинов.
• 1994 — води рубрики в радио „Дарик“ и радио „Тангра“.
• 1994, лято — Заминава за Кипър с оферта за диджей, която се оказва измама. След седмици без пари и без работа, в последния ден преди да изтече обратният му билет, получава един час на пулта в най-посещаваната дискотека в Ларнака. „Разбива“ залата и го наемат до края на сезона. Връща се през октомври почти без пари и малко след това се прибира във Видин. Громков пише, че се прибира „решен да умре там на спокойствие, поне без да плаща наем“. Това е същата ирония към самия себе си, с която Ники говореше за трудните си години. (Громков, „Аз бях DJ. Книга втора“, 2018.)
• 1994, края — в бар „Шверин“ във Видин за три седмици съживява полупразното заведение.
• 1995–1999 — временно оставя пулта, после отново пуска. Прави едноседмично турне в Македония и пуска в бившия младежки дом в „Надежда“. През 1996–1998 г. води нощен блок по радио FM+. От 1997 до края на века е диджей в „Мерилин“ в кв. „Хаджи Димитър“. През 1998 г. гостува в хаус клуба Hyper Club в Истанбул.
• ~2001 — оставя диджейството. Работи в портала „Нетинфо“, после е сценарист на телевизионното предаване „Мрежата“.
• 2005, юни–юли — връща се на пулта в „Ретро Клуб Видин“ с около 400 диска. Води вечерите „Ibiza Nights“ и „Ретро Блек Парти“ (фънк, соул, олд скул рап) и пуска „по столичен маниер“, без отстъпки пред заявките.
• 2006 (вероятно) — излиза „Откровение: Депеш Мод според „Ритъм“, книга в съавторство с Радослав Шарапанов, като безплатно приложение към списанието преди концерта на групата. В предговора си Ники признава, че винаги е мислел, че ако напише книга, тя ще е за „Нова генерация“. Има и интервюта с Алън Уайлдър, Анди Бел (Erasure), Kraftwerk, Simple Minds.
• 2006 — пише първите текстове на MySound.bg.
• Собствената му хронология. В блога си (12.05.2009) Ники сам изброява къде е пускал: от „Ритъм“, „Сириус“ и „Чикаго“ през 1991 г., през Русе, Плевен, Казанлък, Ларнака и Истанбул, до Ретро клуба във Видин през 2005–2006 г. Въпроса „къде си работил като диджей“ нарича „любимият ми противен въпрос“. Пише, че е пълнил и „Ялта“ и е пускал „от Видин до Ямбол и от Петрич до Силистра“. Вкъщи прави ремикси на Жо Дасен върху лупове на Gibson Brothers. Мечтае за редовно седмично парти в клуб.
• 2008 — главен редактор на lifestyle.bg.

• 2009, май — в блога си пише с ирония, че над срещите му с Depeche Mode на живо „тежи проклятие“. Първия им концерт в България през 2006 г. пропуска, защото точно тогава си чупи крака. Вторият, през 2009 г., е отложен заради болестта на Дейв Гаън. Пише, че у дома му предричат: ако Depeche Mode тръгнат да идват трети път, ще стане „направо глобален катаклизъм“.
• 2009, 28 ноември — с Васко Громков е на концерта на шведските синтпоп LOWE в София Лайв Клуб, където идват около 50 души. В рецензията си пише, че всяка оцеляла синтпоп група е „по-малко братче на Депеш Мод“, и разпознава в песните им откъси от Black Celebration, Enjoy The Silence и Strangelove.
• около 2010 — за първи път чува Проект Димитър Воев по Z-Rock, в предаването „Гараж“ на Гурко (Георги Згуров от „Анимационерите“). Тогава не го впечатлява. Впечатлява го изпълнението на живо седем години по-късно.
• 2009–2011 — води блога „Приказки под боровинковия храст“, лицензиран с Creative Commons, и блога за рецензии Abominog. Там пише 27 рецензии, от Depeche Mode – „Sounds Of The Universe“ (първата, май 2009) до Al Di Meola. Между тях са Pet Shop Boys, Air, Groove Armada, Balkansky и New Generation. За албума „Via“ на New Generation (2010) пише: „Това не е Нова Генерация – не би и могла да бъде“. Според него това са музикантите ѝ в ново време. Концертът им година по-рано, с Васил Гюров и Кристиан Костов, обаче му звучи като „истинска Нова Генерация“, дори без Воев.
• 2011, 10 февруари — организира „Before парти“ на Vaya Con Dios в клуб Faith, преди концерта им в София. Тогава вече е „дългогодишен автор на „Ритъм“.
• 2010 — редактор в Webcafe; в края на годината клуб „Фейт“ прави парти „Завръщането на djsupermax на DJ-сцената“.
• 2010–2011 — в Webcafe публикува рецензията си за „Via“ и прави серия интервюта: с „Остава“, Gravity Co., Рут Колева, Bluba Lu, Auditory Ossicles и Иво Христов. Иво Христов е бил издател и приятел на Воев и е заснел документален филм за него. В интервюто Ники пише, че да наречеш Христов дизайнер е все едно да наречеш Воев басист.
• 2010–2011 — пише колонки в Webcafe. В „България: 451 по Фаренхайт“ (2010) защитава онлайн библиотеката „Читанка“. В „Картаген трябва да бъде разрушен“ (2011) твърди, че системата на интелектуалната собственост е остаряла. Това е позиция, близка до свободното лицензиране, на което стъпва DWR.
• 2010–2011 — участва в първите два DJ Retro Fest във Видин: закрива първия през 2010 г. с тематичен сет с музика от „17 мига от пролетта“. Громков го моли поне за час да „превключи на видинска вълна“, но Ники не го прави и публиката си тръгва. Громков пише: „Винаги когато Ники ми каже, че сета му ще е различен и тематичен, сърцето ми прави кълбо.“ Втория фест, през 2011 г., открива на дансинга „Ален мак“, пред над 2000 души. Свири на феста почти всяка година до 2018 г. Тогава мотото е „Завръщане в 90-те“ и според Громков Ники изнася „може би най-силния си сет през всичките 9 години“.
• 2014–2015 — пише колонки в „Бинар“ (БНР) като djsupermax, предимно в раздела за общество „БинарНо“: за заплатите, сметките, неграмотността, расизма. Музикалната му колонка „Най-големите музикални клишета“ (2014) осмива журналистическите изрази „взриви“, „завръща се“, „тава“ и „култов“ и започва с: „Да се пише за музика е изключително трудно.“ Авторското му описание там е: „Журналист, DJ, идиот, пише, чете. ... Ко?! Не!“
• 2010-те — отговорен редактор в „Бинар“ (БНР). Свири благотворително, включително на събития за рождения ден на Димитър Воев. Организира партита на Depeche Mode и wave партита. В интервю за binar.bg през 2018 г. казва, че лъскавите заведения не обичат тази музика.
• 2012–2016 — с Васил Громков, DJ Гута и DJ Ико основават в София формацията Telegraf DJs. Първото им „Телеграф-парти“ е на 20 октомври 2012 г. в клуб „Фейт“. На DJ наградите през януари 2013 г. видинският DJ Retro Fest е четвърти за парти на годината. Пред медиите Ники обяснява, че отпред са утвърдени клубове и световни звезди с огромни бюджети, но фестът има три пъти по-висок резултат от следващия: „А ние... ние сме просто от Видин!“
• 2013, април — с Громков правят „Depeche Mode vs Bon Jovi Weekend“ в клуб „8th Ball“.
• 2012 — „Поздрави боговете от мен“ в „Капитал“: личен текст за 20 години без Воев. Заглавието обръща реда на думите в посмъртната стихосбирка на Воев „Поздрави от мен боговете“. Ники обичаше такива игри с думи.
• 2014, май — осигурява музиката на литературно-музикално събитие в подлеза на Софийския университет, с Галя Лачева (четене) и Тимо Сърбинов (китара). Това е кръгът, който три години по-късно прави „Улица Нов живот“.
• 2014–2017 — диджей на рождените дни на „НОВО 10+2“, класацията на БНТ 2 за независими български изпълнители. Прави и new wave и синтпоп партита (Playground, 2014; ARTarea, 2017). През есента на 2015 г. е подгряващ диджей на концертите в „Burger In House“.

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

• 2017, 18 май — с Васил Громков на пулта в клуб „ARTarea“ в София, под банера на книгата на Громков „Аз бях DJ. Книга първа“, в която Ники е един от главните герои. Двамата пускат само музика от 80-те. Година по-късно Ники говори и на представянето на втората книга.

• 2017, 21 октомври — фестивалът „Улица Нов живот – Вход Б“, за 25 години от смъртта на Воев, организиран от Галя Лачева, в Underground Gallery в София. Ники е диджей на вечерта: открива, пуска между групите и закрива със собствен сет след Проект Димитър Воев и Антонина Йорданова – Тони. Свирят още Илко Биров, Ретроспекция, Жълти стъкла, Психобагажник, Нормално, Мефисто и Златина Точкова. Вечерта е предавана на живо от Ивайло Демидов и от Радио Бинар; записът е в YouTube. След като чува Проекта на живо, казва: „Воев е тук“. От тази вечер започва приятелството му с Ивайло Демидов. Два дни по-късно Ники публикува снимка от вечерта: той на пулта, в тениска на New Generation, до Ивайло. В снимката отбелязва Димитър Воев, като маркерът е поставен върху самия него.
• 2018, 29 август — двамата с Ивайло Демидов говорят в „Нашият ден“ (БНР, „Христо Ботев“) за това какво още може да ни каже Димитър Воев, преди неговото „Димитър Воев – Патриотично /Dark Wave/ парти“ в клуб „Мазе“, София. Ивайло разказва как се работи върху музиката на „Нова генерация“. Записът (19 мин) е на сайта на БНР.
• 2019, май – ноември — с Васил Громков водят музикални куизове в бар „Сохо“, София, в неделя. Корените са в 80-те, в „Блиц-викторината“ на Краси Русинов в „Диско Експрес“. През май правят първите две издания, за 80-те и 90-те, а през септември още два, музикален и филмов. Громков пише, че Ники „обожаваше да спори“ и за всеки кръг от 10 въпроса пише по 60–70. Серията свършва в края на есента с провален куиз в „Рокенрола“. Ивайло Демидов играе в тях.
• 2019, 29 август — „Тъжен сезон – Dark Wave Party“ в клуб Rock'n'Rolla (ул. „Граф Игнатиев“ 1), София: Проект Димитър Воев на живо, гости и djsupermax. Заглавието е песен на „Нова генерация“. (Афиш, архив на Ивайло Демидов.)
• 2020, 9 май — по време на пандемията двамата с Ивайло Демидов правят лайвстрийм парти за рождения ден на Дейв Гаън от легендарната репетиционна на „Пиротска“ 92. Името Darkwave Radomir вече е измислено, но още не е утвърдено. Девизът на Ники е „Ние ги пускаме, те ги спират!“: Facebook и YouTube спират стрийма заради правата, затова партито минава през собствения сървър на Ивайло Демидов, предистория на DWR.radio, и продължава над три часа. Сетът е предимно Depeche Mode, но в него има и Help Me Jones, а предпоследно звучи „Черно танго“ на „Нова генерация“. Завършва с „Take Me Back Home“ на Soulsavers. Това е последният им общ стрийм. Част от него е във видеото „Take Me Back Home, Ники“.
• 2020, 22 октомври — гост в „Нашият ден“ по програма „Христо Ботев“ на БНР, два месеца преди смъртта си.
• 2020, 18 декември — последното му парти, за рождения ден на приятеля му Иван Богданов.
• 2020, 19 декември — последен публикуван сет, „Xmas DEPRESSION PARTY“ (4 ч 31 мин). Между Depeche Mode, Joy Division и The Cure пуска Help Me Jones и Nasekomix.
• 2020, 21 декември — умира в София.
• 2021 — приятелят му Иван Богданов учредява Национална литературна награда за любовна проза „Ники Русиновски“ чрез фондация „Буквите“. Целта е да остане спомен за него като журналист. Първата награда получава Катя Рашева. По-късно почива и Богданов. Наградата се е крепяла на приятелството им и не открихме други издания след 2021 г.
• 2021 — 12-ото издание на DJ Fest във Видин е посветено на него и на DJ Sergo.

2017

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

35

36

37

38

2018

39

40

41

42

43

44

2019

45

46

47

48

49

50

51

52

53

54

2020

55

56

57

58

59

60

61

62

63

64

65

66